27/09/2026
Вчера направих една торта просто така за гостуване на любими приятели вкъщи.
Без планове за витрина, без име и без големи намерения.
Една от тортите, които правиш с настроение и слагаш от сърце на масата.
Прие се толкова добре, че ми се стори направо несправедливо да я оставя да живее инкогнито само в спомените на една приятелска вечер.
Затова реших да ѝ дам малко по-голяма сцена и съвсем скоро ще я видите във витрината на GUSTO.
Обичам такива торти — кремести, сочни, в които блатовете са просто детайл, а не главният герой.
Загребваш с лъжицата и ред по ред започват да те изненадват различни пластове — ту нещо кадифено, ту карамелено, ту плодово, ту хрупкаво и всяка следваща лъжица е малко по-различна от предишната.
Направих я с варен еклеров ванилов крем и втори, много нежен крем с маскарпоне, пълномаслена млечна сметана и кондензирано мляко.
Бишкотите сиропирах в мляко и Baileys, достатъчно обилно, колкото да станат сочни, ароматни и една идея по-палави.
Между тях сложих есенни свежи праскови, които карамелизирах с кленов сироп, ванилия и малко кафява захар.
Добавих и слой солен карамел, защото понякога точно малката щипка сол е това, което кара сладкото да стане още по-сладко.
А отгоре бадеми, запечени на сух тиган и бадемов крокант.
За аромат, хрупкавост и последният детайл, след който вече няма какво повече да пипаш.
Много обичам точно така да се раждат новите вкусове.
Не на бюро, не по план и не защото трябва нещо ново, а вкъщи, около масата, между разговорите, чашите и хората, които обичаш.
Някой опитва.
После следва още една хапка, някой иска и допълнително.
И в един момент разбираш, че тортата сама си е поискала място във витрината.
Така че вчера беше просто торта за приятели.
Съвсем скоро ще бъде нашият нов вкус в GUSTO.
Вероника